На морето съм, лято е, ваканцията тече с пълна сила. Вчера имах случка. В стаята влезе нещо бръмчащо. Лелята, която чисти стаите в комплекса беше наблизо и се развика:
– Оса! Мачкай!
– Чакай да я разгледам – отговорих – Това не е оса. – Нали вече знаех за вълносъбирачката с дълги ръкави.
– Няма значение, мачкай! – припряно напираше лелята.
– Ама не може да мачкаш всичко, което не познаваш. И оса да беше, просто я прогонваш през отворения прозорец. Ама това е моята любима вълносъбирачка!
Лелята изсумтя гневно, врътна се и си отиде. А вълносъбирачката, защото това наистина беше тя, разглеждаше корниза. Намери една дупка – един от винтовете липсваше. Веднага се мушна вътре, за дa я изследва. Аз обаче се опитах да я разубедя. Защото гнездо на това място няма да се увенчае с успех. Помахах ѝ с ръка и тя литна и взе да се суети пред стъклото на прозореца. Обаче дивите пчели са много интелигентни и бързо се ориентират от къде да излязат. Вратата към терасата беше отворена и беше достатъчно съвсем леко насочване от моя страна. Обаче след малко пак се вмъкна. Явно дупката в корниза ѝ се струваше перспективна. Аз обаче имах тръбички каквито тя търсеше. Бях приготвила парченца бамбук, за да направя хотел на пчелите зидарки следващата пролет. Бързо завързах едно снопче и излязох на терасата. Вълносъбирачката в това време упорито изучаваше стената. Но тя беше прясно ремонтирана и нямаше никакви дупки. Предложих и снопчето тръбички. И тя кацна на тях. Усещането беше както в онзи студен зимен ден, когато в парка разперих шепа, пълна със слънчогледови семки и на пръстите ми кацна синигер, за да си похапне.
Внимателно оставих снопчето бамбукови пръчици между саксиите. Вече си имах лична пчела вълносъбирачка, която щеше да си направи гнездо на моята тераса.
