Инициативите „Осинови кошер“ звучат много хубаво – сякаш така спасяваме пчелите и помагаме на природата. Но истината е, че те не решават основния проблем с опрашването. За да разберем защо, трябва да видим как работят различните пчели и кои от тях вършат най-важната работа.
Първо, нека погледнем растенията, които ни дават храна – ябълки, ягоди, тиквички и особено домати, патладжани, чушки. За да има плодове, тези растения трябва да бъдат опрашени. Много хора мислят, че медоносните пчели вършат тази работа най-добре, но това не е съвсем вярно.
Дивите пчели, и по-точно земните пчели (Bombus) и бързокрилите пчели (Amegilla) са много по-бързи и ефективни опрашители. Те посещават повече цветове отколкото медоносните за същото време. Това означава повече и по-добра реколта. Особено важен пример са доматите, патладжаните и боровинките. Те изобщо не могат да бъдат опрашвани от медоносни пчели.
Причината е, че цветовете на тези растения имат особен механизъм – цветният прашец се освобождава само чрез специално разтърсване. Без това той не може да достигне до бизалцето и не могат да се образуват плодовeте – с една дума няма домати, патладжани и боровинки. Медоносните пчели не могат да освободят цветния прашец. Само земните пчели и някои други диви пчели, могат да „разтърсват“ тичинките като вибрират с крилата си с определена честота и да освободят прашеца.
Люцерната, с която се храни добитъкът за да имаме млечни продукти и месо на масата не може да се размножава ако пчелите листорези (Megachile) не опрашат цветовете. Медоносните пчели не се справят с тази задача.
Второ, нека помислим за лечебните растения – мурсалски чай, маточина, жълт кантарион и много други. Те също се нуждаят от опрашване, за да се размножават. Повечето от тези растения зависят именно от дивите пчели, защото те са по-добре приспособени към цветовете им и работят по-ефективно. Медоносните пчели не винаги ги опрашват достатъчно добре.
Следователно дивите пчели са изключително важни опрашители. Те често са по-бързи, по-ефективни и в много случаи – незаменими. Ако ги загубим, ще имаме по-малко храна и по-малко полезни растения.
Освен това има друг сериозен проблем. Когато хората отглеждат много медоносни пчели, те започват да се конкурират с дивите пчели за храна. Медоносните пчели са много на брой и събират големи количества нектар и прашец. Така за дивите пчели остава по-малко храна и техният брой намалява в райони с твърде активно пчеларство.
Ето защо инициативите „Осинови кошер“ не са достатъчни. Те се грижат за медоносните пчели, но много растения няма да бъдат опрашени и ще изчезнат. За да помогнем на природата, трябва да пазим дивите пчели. За тази цел трябва да съхраним диви пространства и да не използваме вредни химикали, наречени пестициди. Само по този начин ще осигурим бъдеще както за пчелите, така и за нас.
