Имало едно време една зеленчукова градина. Там растели домати, картофи, патладжани и много красиви декоративни и диви цветя. Всяка сутрин медоносните пчели весело бръмчали:
– Бззз! Време е за работа! Бързо мед да събираме!
Те прелитали от цвят на цвят, събирали нектар и прашец и помагали на много растения да дадат плодове.
Но в градината имало няколко корена домати. Техните цветчета, чакали напразно.
– Защо никой не ни помага да образуваме плодове? – въздишали те.
Медоносната пчела кацнала внимателно.
– Опитах, но не мога! Прашецът ви е скрит и заключен и не мога да го измъкна.
В този момент се чуло силно и малко по-басово:
– Бззззззз!
Пристигнала една пухкава земна пчела.
– Сега ще ви покажа моята тайна!
Тя се хванала здраво за цвета и започнала много бързо да движи мощните си летателни мускули. Крилете ѝ почти не помръдвали, но тялото ѝ трептяло. Чувало се особено бръмчене.
Изведнъж от тичинките на цвета се посипал облак от жълт цветен прашец.
– Ура! – извикали цветчетата на доматите. – Най-после! Сега ще образуваме много сочни и вкусни плодове. Градинарят ще е доволен.
– Това се нарича бръмчащо опрашване – усмихнала се земната пчела.
– Или вибрационно опрашване – добавила важно една пчела виолетов дърводелец, която също умеела този специален номер.
Медоносната пчела се засрамила.
– Аз не мога да правя това. Всеки има различен талант.
– Точно така! – казала земната пчела. – Теб хората те познават и ценят защото ги даряваш с мед и восък. Обаче ние помагаме на тези растения, които пазят прашеца си скрит и заключен. Без нас те не могат да образуват плодове.
От този ден всички разбрали, когато дивите пчели използват своя специален талант, градината е пълна с вкусни плодове – домати, патладжани, боровинки и много други.
